Alkar Games

Мой дед » 17 сен 2008, 12:50

Първа глаВа
Когато НАТО удари Белград, Козела излезе от апатията. ТефиК, семейстбото му и Габи бяха В избата, имитация на бомбоубеЖище, но той отдавна беше претръпнал за Живота си и изгледа Като театрален зрител бомбения ад, Който се извисяваше над града. „Заради няКаКъв боКлуК, пъК бил той и Милошевич, иде избият цял народ шибаните им мръсници" - без грам гняВ 6 душата си мислеше той. -1[ „Щом са толКова Курназ, да съберат един взвод от супергерои... Сталоун, Шварценегер, Стивън Сийгъл... КаК се Казваше онзи белгиец... Жан-Клод Ван Дам, да хвърлят един десант над президентската резиденция и да си решат проблема тъпите му ебалници! Цял народ заради няКаКъв си Милошевич!"
Козела се изКъпа, махна от фалшивото си лице дбай-сетдневната си брада, преоблече се и излезе. В Къщата беше тихо и тъмно, но небето Вреше Като геена огнена. Запали Колата и подКара Към центъра.
Белградският площад „РепублиКа" беше претъпкан от Възбудени, гневни, яростни, но в ниКаКъв случай уплашени хора. Козела изслуша няКолКо патриотични речи и от Комунисти, и от демоКрати, после за негова изненада започна Концерт. На импровизираната сцена излезе няКаКва роК - група, но оКоло нея се струпаха част от сръбсКите звезди, Които чаКаха своя ред да застанат зад миКрофона. Сред тях беше и Цеца ВеличКович, Жена-

та на войводата АрКан, именно той му трябваше. Козела се взираше дълго в лицата на мъЖете оКоло нея, но „Дивата КотКа" не беше сред тях. Когато се увери, че е излишно да търси войводата в тълпата, започна да си пробива път Към естрадата. РоК групата отстъпи миК-рофона на няКаКвафрлКзвезда... наближаваше и редът на Цветана ВеличКович, или Цеца, КаКто с обоЖание я наричаше цяла Сърбия.
- ГоспоЖо - гаихо Каза той, Когато успя да застане зад гърба й. - Спешно търся мъЖа ви.
Естрадната легенда се извърна рязКо и почти уЖасе-но Каза:
- Но вие сте българин!
- Да - Кимна Козела. - Бях българин и по Време на югоембаргото. Тогава на АрКан му трябваше бензин. Много бензин, госпоЖо ВеличКович.
Жената го изгледа, неразбираидо, няКолКо сеКунди, после Внезапно взе няКаКво решение, отвори чантата си, извади визитКа, написа няКаКъв номер на гърба й и му я подаде.
- Това е номерът на мобилния му телефон. Нищо повече няма да ви КаЖа, българино.
Козела потърси АрКан, но телефонът му беше глух и ням.
***
Когато се прибра във билата, сирените Виеха за отбой. Къщата беше тъмна и тиха, но в мига, Когато натисна дръЖКата на входната врата под Внимателните погледи на охраната Внезапно всичКо светна и ТефиК, елегантен Като Антъни Ледън, се появи на входа.
- ОтКъде идваш, Козел, приятелю?
§

- Бях да огледам настроението на града. ВсичКи са на улицата, пеят, пият... Общо Взето поКазват среден пръст на НАТО - Козела замълча за миг. - ТаКъв народ не се побеЖдава, ТефиК бей.
Влязоха 8 хола. Габи, НюКет, Жената на ТефиК, и момчетата гледаха репортаж от бомбените разрушения. ИзглеЖ-даха уЖасени и изцяло погълнати от военните събития. ТефиК поКани Козела 8 Кабинета си, затвори вратата и приготви два лонгдрийКса от двадесет годишния си „Дъмпъл".
- Добре ли си, Козел?
Бившият генерал и настоящ престъпник вдигна рамене.
- Нямам избор, ТефиК. Или трябва да си пръсна главата, или да се Взема 8 ръце. Аз съм християнин - избрах второто.
ТефиК му посочи Кресло и седна срещу него.
- Намери ми АрКан. Козела настръхна.
- Следиш ли ме? - хладно попита той.
- Теб не, брат, но дърЖа под оКо близКите и обКръЖе-нието на този Кървав звяр. Аз съм неомюсюлманин и е естествено да бъда Кръвен враг на „Дивата КотКа".
- Това е лудост, теЖКа фундаментапистКа болест, ТефиК. Мислех, че си широКо сКроен светсКи човеК.
- И си праб - ТефиК се усмихна. - ИслямсКите фундаменталисти и асКети не близват алКохол и не общуват с християни, а аз пия с моя брат иновереца? За фундамен-тализъм не моЖе и да става дума. Просто АрКан е гаден убиец и трябва да бъде ликвидиран.
Козела се замисли.
- АКо те разбирам добре, ТефиК, ти работиш за Каузата на АОК.
- Добре ме разбираш - ТефиК се усмихна. - За умен и опитен човеК Като тебе не е толКова трудно да се досети защо Купих Къща точно 8 Белград.

Козела стана и бавно започна да се разхоЖда по дебелия Килим на Кабинета.
- Добре, ТефиК, да приемем, че аКо АрКан е таКъв убиец, КаКьвто го изКара, КаКви тогава са Хашим Тачи - Змията и Сюлейман Селим - Султана.
- Водачи на АОК.
- Само толКова?
- Не, Козел, много повече - те са убийци, нарКотра-фиКанти, търговци на оръЖие и в мирно време щяха да бъдат банални Криминални престъпници, издирвани от Интерпол, но сега е война и те са патриоти, водачи на народа си и добри мюсюлмани.
- С КаКво е по-различен АрКан? И той е патриот на своя добър народ и добър християнин. ТефиК се усмихна тъЖно.
- Точно туК се състои разликата. За теб Змията и Султана са Врагове, за мене е таКъв АрКан, но понеЖе ние с тебе сме по-близКи от братя, исКам да те предпазя от избор. Не взимай страна в този КонфлиКт, Козел, заКле-вам те в твоя бог Исус Назарянина.
Иван Милетиев, Жаров и т. н., генералът, престъп-ниКът, хамелеонът мълча дълго, преди да КаЖе:
- Ще намеря АрКан, ТефиК. АКо се налоЖи да взема страна, ще ти го КаЖа в очите. ДълЖа ти го! Ти обаче трябва да ме оставиш да се измъКна невредим. ДълЖиш ми го!
ТефиК Кимна разбиращо и вдигна чашата си пред очите.
Козела се прибра в стаята си и отново потърси войводата. Телефонът му продължаваше да мълчи.
Козела престоя В банята поВече от половин час, из-Къпа се и се зае да масаЖира бръснатото си, смъдящо
8

от сиКатрисите на пластичните операции лице. Чувстваше се студен Като лезвие и споКоен Като сфинКс. Кризата на отчаянието беше отминала таКа внезапно, КаК-то се беше зародила. Апатия - той? Нелепа диагноза, поставена от невеЖи леКари в еКстрена ситуация. Козела не говореше, защото нямаше КаКво да КаЖе, не общуваше с оКолните, защото и не исКаше и не моЖеше да се съсредоточи оКоло персоните им, ядеше КолКото да не умре, леЖеше по гръб и мислеше. Хиляди пъти преКара обърКания Живот през мозъКа си. Ден по ден, час след час, миг след миг. Беше загубил синовете си там, на бъл-гаро-сръбсКата граница, но КолКото повече мислеше, толКоВа по-ясно проумяваше, че ги е загубил много преди това - Когато изпрати в цивилизована и богата Аме-риКа двама млади, униЖени от майКа си вълци... На белг-радсКия площад „РепублиКа" един сърбин носеше плаКат с надпис: „Колумбе, иебем ти отКритие!" Този надпис го простреля в мозъКа. Да, отКритата от Христофор Ко-лумб цивилизована и богата АмериКа беше убила синовете му и с един замах беше отнела смисъла на Живота му. „Колумбе, и аз да ти еба откритието!" Беше твърде ма-лъК, слаб, ЖалъК, за да се изправи сам срещу Всемогъщата АмериКа, но моЖеше да събере сили да забие поне един пирон В Ковчега й. „Трябва да намеря АрКан!" - мислеше тресКаВо той, доКато обличаше Копринения халат, по-даръК от ТефиК.
* Гола, полуседнала, полулегнала на пухените възглавници, с цигара в уста и пепелник върху венерения си хълм, в спалнята го чаКаше Габи. Козела стоя мълчаливо няКол-Ко сеКунди в рамКата на Вратата, после Влезе, запали цигара и попита:
- ИсКаш ли нещо за пиене?
-Да.
- КаКво?
- По твой избор... голямо и силно.
9

Козела наля дбе ВодКи, подаде й едната чаша и приседна на леглото.
- КаКВо предполагаш, че ще направя? - попита той.
- НадяВам се - Габи се поКолеба. - Вече нищо не знам.
Козела Вдигна пепелниКа от бръснатата й путКа и Взе да я разглеЖда с Вниманието, Което чоВеК отделя на Картина.
- Красива изКусителКа си, мамичКата ти КурвенсКа... - Помълча и добави: - КаЖи ми КаК да забравя, че беше любовница на мъртвите ми момчета?
- Не знам - почти промълви Габи. - Моля те да забравиш.
Козела свали халата, легна до нея и се взря в тавана.
- Голям ташаК е Животът, момиче - през облаци дим Каза той. - А аз, идиотът му с идиот, гледах на него със сериозността на монах. Да си еба главата проста.
Габи се сгуши на рамото му.
- Ще ме разплачеш... Извинявай, КаК да те наричам.
- Кой знае... свеКър, дядо... еба ли му майКата, КаК. Май най-добре Козел или СнеЖанКа и седемте Козлета. -Загаси цигарата, допи си ВодКата, Вдигна й КраКата и заби загорелия си хуй 6 едновременно огнената й, и влаЖна пещ.
- Търся войводата АрКан...
- Кой го търси?
- Българин. Бивш полицейски генерал... КаЖете му, че Козела исКа да говори с него.
След двайсетина сеКунди АрКан пое слушалката.
- Ти ли си взел телефона от Жена ми? - диреКтно попита той.
10

- Да, войводо. Трябва да те Видя.
- Аз Водя война, генерале Жаров. АКо ти стисКа, ела 6 Косово.
- Ще тръгна още тази нощ. КаК да те намеря?
- С Кола ли ще пътуваш?
-Да.
- Ще дам слушал Ката на сеКретаря. ПродиКтувай номера и марКата. В Прищина ще те поемат моите хора.
***
- Намери ли АрКан, приятелю? - с благ глас и меКи очи попита ТефиК.
- Тази нощ заминавам, бей. Ще липсвам една седмица.
- Ще ми КаЖеш ли Къде ще се срещнете? Милетиев - Жаров поКлати глава отрицателно.
- Не бих ти Казал и да знаех. Ще бъда посрещнат няКъде по пътя.
- Прищина?
- Не знам. Не ми задавай въпроси, ТефиК. Търчинът мълча известно време.
- Ще му КаЖеш ли, че работя за АОК? Козела се намръщи.
- Аз не съм подлец, ТефиК. МоЖе да съм убиец, но заради това не е достатъчно да ми хвърляш таКива обиди. ТефиК се усмихна тъЖно.
- Извини ме! Не ме разбра. Не ти, аз исКам да му КаЖеш! Кога тръгваш?
- Трябва да говоря с Габриела... Веднага след това. ОКоло полунощ.
- Ще напиша писмо до този див звяр. Ще го предадеш ли?
Козела мисли дълго.
, 11

- Само аКо обещаеш да махнеш пазвантите си от белградската му (съща и остаВиш Жена му на мира.
- Имаш го - ТефиК стана. - ОтиВам да се подготвя. Ще се Видим на Вечеря. На път човеК тръгва сит и топло облечен. - ТефиК тръзна Към Кабинета си, но подхвърли през рамо : - Габи е при синовете ми.
- Справят ли се момчетата на ТефиК, Габи? - попита Козела, Когато я отмъКна от фитнесзалата и Водей-Ки я за лаКътя, ВКара я в стаята си.
- О, да. Орхан е почти напълно здрав, а това амбицира Осман да полага усилия. - Габи се усмихна. Имаше и добронамереност и гордост 8 очите й. - НиКога не съм се чувствала по-полезна... Ще ми повярваш ли?
Козела Кимна.
- Мислиш ли, че аКо ги напуснеш, положението им ще се Влоши?
ПаниКа се изписа на лицето й.
- КаКВо исКаш да Ка>Кеш? - плахо попита тя.
- Време е да се прибираш 8 България, момиче. Имаш семейство, професия - трябва да се Върнеш Към сериозните си задълЖения.
- Нямам семейство...
- Не ми говори глупости! Имаш майКа, Която от месеци не знае нищо за теб! ТуК бушува война - първо, а и ние сме гости, не бива да го забравяш.
Габи замълча обърКано.
- Кога исКаш да тръгнем...
- Не знам! Не знам дали ще тръгнем заедно. Още нищо не знам. След един час заминавам... МоЖе би ще се върна до една седмица, но аКо не се Върна, значи съм
12

мъртъв, тогава ще разчитам ТефиК да те върне в София.
- Къде отиваш? - плахо попита Габи,
- Не е твоя работа, момиче! И да исКам, не мога да ти КаЖа. АКо се върна, аз ще се погриЖа да се върнеш в София, аКо не, исКам безусловно да се подчиняваш на ТефиК. Обещаваш ли?
- Но синовете му са влюбени В мен. Отчаяно Влюбени, честна дума. Той трябба да е луд да се лиши от слугинята Габи.
„Права е!" - помисли си Козела, но Каза на глас:
- Аз ще имам гриЖата да не бъдеш слугиня, КаКвато и сега не си. Турците са горди хора и дърЖат на думата си, а и най-Вероятно ще се Върна. Деведесет на сто от шансовете са на моя страна, но Животът за това е Живот, че ниКога не знаеш КаКво ще ти се случи утре. ИсКам да изчезнеш от войната! Обещай, че ще се подчиняваш!
Габи го изгледа предизвикателно с антрацитените си очи.
- Ще обещая при едно условие!
- А именно?
- АКо ме любиш сега... Веднага!
13

отнемат още на първата минута. „Да става КаКвото ще!" - процеди той и натисна педала на газта до ламарината.

Втора глава

Козела се промъкваше на Втора сКорост през руините на затъмнения град. ЧуВстВаше, а понякога и Виждаше попаденията на „ТомахоуК", придружени с огнен стълб и далечен тътен. НАТО бомбардираше северната, административна и индустриална част на Белград, а Козела беше на път да излезе от юЖните предградия на път за Прищина.
Гледаше Войната, а мислеше за Габриела. Това момиче се впи Като КърлеЖ в него, но преодолявайки първоначалните си предразсъдъци, все по-често се улавяше, че мисли за нея, че се съобразява с Желанията, дори Капризите й и подсъзнателно я включва в плановете си за няКаК-Во евентуално, маКар и мъгляво бъдеще. Габи излъчваше няКаКва неподправена детсКа неЖност... доКато й вдигне КраКата. Тогава се превръщаше В диВо ЖиВотно и мръсница от порнофилмите.
Козела излезе от града, ВКлючи дългите светлини, набра 3000 оборота, мина на пета сКорост и остави беем-вето да поКаЖе истинските си възможности. ЧаКаха го 700 Км. Път, осеян и с неизВестности, и с опасности, а на разсъмване трябваше да бъде в Прищина. На седалКата вдясно леЖеше теЖКият му зигзауер, в КраКата любимият М-16, с Който беше застрелял Нерон ВълКа, Доди Бе-роб и още много други, протягащи ръце Към Врата му... НадеЖдно Въоръжение, Което хората на АрКан щяха да му
14

Пристигна без инциденти, въпреКи лудешКото Каране. Беше шест и десет сутринта. ПарКира пред хотела и зача-Ка. Изпуши една цигара... не се появяваше ниКой. Козела заК-лючи вратите, отпусна се на седалКата и мигновено заспа.
Събуди го блъсКане по ламарината на торпедото. Отбори очи и се намести на седалКата. От ВсичКи страни го бяха наобиколили масКирани мъЖе с КамуфлаЖни облеКла и Калашници 6 ръцете. Козела отвори вратите на Колата и слоЖи ръцете на волана. ВсяКо прибързано или необмислено двиЖение моЖеше да бъде фатално.
- Ти ли си, генерале? - попита един от „тигрите". ТаКа се наричаше формировКата на войводата. Козела игнорира Въпроса.
- ТуК съм по поКана на АрКан - споКойно Каза той.
- Ти ли си Козела?
-Аз.
- ВъоръЖен ли си?
- Пистолетът на седалКата - посочи го с поглед - и един М-16 8 КраКата ми.
Тигърът се наведе, издърпа автомата и даде знаК на един от хората си да вземе зигзауера.
- Излез бавно! - Козела се подчини. - Ръцете на торпедото, КраКата разтворени! - знаеше процедурите и ги изпълняваше безропотно.
- Чист е - Каза „тигъра", изби ръцете на гърба и ги заКопча с белезници. - Козел, ти ще дойдеш с нас. Мой чобеК ще Кара след нас Колата ти. Заповедта ми е да ти върЖа очите и да те заведа при войводата.
15

- В Рим по римски - неопределено каза Козела. - Щом имаш запоВед, изпълни я.
Пъплубаха с мощен дЖип по нещо, което и 6 най-романтично настроение не би могъл да нарече път. ГлаВа-та му се удряше В покрива на дЖипа, залиташе и ако не го подпираха, отдавна щеше да леЖи на пода. Пътуването му се видя безкрайно, макар че трая около половин час.
Въведоха го в някаква селска стая, свалиха му превръзката от очите, откопчаха белезниците, но вързаха дясната му ръка за Желязната рамка на легло.
- Тук ще чакаш войводата - Каза „тигъра", излезе и. го остави сам.
Косово! И в мирно време не беше стъпвал тук, а сега бушуваше Война. Докато чакаше АрКан, опита се да си припомни какво знаеше за историята на местноста, албано-сръбсКия конфликт, прерастнал в ненавистна вендета, а от там ВъВ Война на Живот и смърт. Човешкият Живот тук бе нищоЖен аргумент. В България история се преподаваше повърхностно и тенденциозно, но все пак в паметта му бяха останали прословутата битка на Косово поле, легендарният подвиг на Крали Марко, основаването на първата сръбска дърЖава от Крал Лазар... за години и дати паметта му беше напълно безпомощна. Добре де, КаК Все паК се бяха появили шиптърите, Които сега бяха 9/10 от населението?
След оКоло час пазачът му го освободи от белезниците и побутвайКи го с автомата си, подКара го през селото. Че това е село нямаше ниКаКВо съмнение, но не се ВиЖ-даха нито хора, нито добитъК, нито се забелязваха КаК-вито и да били признаци на Живот. Стигнаха до мегдана, преКосиха и влязоха в няКаКва сграда, Която моЖе би е била Кметство, но сега изпълняваше друга роля В тоВа мъртво селище. В средата, на дълга маса, заобиколен от три-десетина „тигри", го чаКаше ЖелКо РазнятоВич или Войводата АрКан, обявен от хагсКите съдии за Военнопрес-тъпниК номер едно на бивша Югославия.
16

- Много арубиянсКи посрещаш гостите си, АрКан.
- ТуК е бойно поле, а не бална зала, генерале!
- Бивш генерал - побърза да го прекъсне Козела. -Ще ме поКаниш ли да седна?
- Щом си гост, разбира се. Сядай, разполагай се, Козел. КаКВо ще пиеш? Барът ни е зареден с ВсичКо необходимо.
- ВодКа и чешмяна Вода.
- НиКога чешмяна - Каза АрКан. - ТуК Водата е смъртен рисК. Дайте му „Абсолют" и минерална.
Войводата изчаКа да го обслуЖат и Когато изнервеният Козел изпи на еКс чашата си, попита:
- КаКво те води при мен, Козел?
- Старото приятелство. Забрави ли, че навремето заедно ебабахме майКата на югоембаргото?
- Не съм забравил, разбира се, но това не е единствената причина. Козела Кимна.
- ПраВ си, АрКан, това е поводът, причината е друга. Имах двама сина, млади хубави момчета... Американците ги убиха.
- Защо? - сухо попита войводата. Козела се изпоти, преди да отговори:
- Бяха студенти В АмериКа. Направиха банКов обир В Аспен.
-"КолКо?
- МалКо по-малКо от седемстотин хиляди долара, делени меЖду трима.
- Къде е техният дял?
- Не знам, АрКан. Нямахме Време да говорим. Войводата го изгледа с отКрито недоверие.
- И нямаш представа Къде е тяхната част?
- НиКаКва. Убиха ги на границата. Погребах ги на сръб-сКа земя.ТВ^дЖобовете им имаше хиляда долара общо и паспорти на парагВайсКи граЖдани.
17
2. Кървавият път на Коприната

- С адрес?
- Асунсион, улицата не помня, но паспортите са 6 >КабКата на беемвето.
АрКан погледна един от охраната си. Нямаше ну>Кда от думи. „Тигъра" излезе Веднага. На ВсичКи им беше ясно Къде отиба.
- Още водКа, Козел?
- С удоволствие... едва Владея нервите си, стари... -мислеше да КаЖе „приятелю", но се отКаза и произнесе „Колега".
АрКан се намръщи.
- Моите Колеги са оКоло мен, Козел. Ето ти моите „Колеги" - „тигрите'*. И ние воюваме рамо до рамо за сръб-сКата правопрестолнина Косово.
- Дойдох да Воювам с Вас, АрКан. Имам не по-малКо основания да мра срещу американците.
„Тигъра" се върна и остави фалшивите паспорти на момчетата при войводата.
АрКан прочете регистрацията и подаде паспортите на един от „тигрите".
- Ще проверим адреса, Козел. Две трети от седемстотин хиляди долара не са пари за преебаВане.
- Асунсион е много, много далече... Войводата го преКъсна.
- Не и за дългата ръКа на АрКан - взря се В очите му и тихо, но злобно попита: - КаК е твоят приятел ТефиК бей?
Козела разбра, че тоКу-що е чул смъртната си присъда. Не му беше нито за пръв път, нито щеше да се парализира пред лицето на смъртта. Не и той!
- Нещастен е, АрКан. Синовете му претърпяха Катастрофа и сега са полупарализирани.
- Но са Живи - тихо Каза Войводата - А твоите не. Козела мълча дълго, преди да отговори на сКрития му въпрос:
- И ти имаш син, АрКан!
18

- Да, имам, но не съм шпионин на ислямсКия фунда-ментализъм. А ти идваш при мен точно в това си Качество и се опитваш да разиграваш трогателни пиесКи. Сериозно ли ме смяташ за глупаК, Козел?
- Няма да говоря повече, Войводо. Моля те, заповядай на „тигрите" си да ме убият без варварсКи мъчения.
АрКан се присегна, доля чашата му и Каза споКойно, дори КротКо:
- Нямам ниКаКВо намерение да те убивам, Козел. И то не само защото си мой гост. Смъртта ти не ми върши работа! - АрКан поисКа още чай и се облегна на стола си. - Имам обаче въпроси. Например, КаКво знаеш за таКа наречената армия за освобождение на Косово?
- Достатъчно, войводо... Повече отКолКото си мислиш.
- Говори, генерале. Целият съм слух.
- Знам Кои са Адем Демачи и Военните му лидери Ха-шим Тачи /Змията/ и Сюлейман Селим /Султана/. Знам и че първото прочистване на Косово предприеха шиптъри-те преди повече от сто години.
АрКан Кимна.
- ТаКа е, Козел. Точно таКа. Щом знаеш истината, защо не я КаЖеш на Когото трябва. Знаеш ли, че България даде небето си на НАТО?
- Знам АрКан, но и ти знаеш, че аз не съм публична личност. Обстоятелствата ме принуждават да се Крия и да съм нащреК дори В съня си. На Кого мислиш, че мога да КаЖа: „Каузата на АрКан е справедлива?"
- Знам, че не моЖеш, но моЖеш да.не си подлагаш задниКа на оня рязан бандит ТефиК бей!
Козела почувства обидата с КоЖата си, но брои до десет и отговори:
- Добре знаеш, че ниКога, на ниКого не съм си подлагал задниКа, войводо... Щом толКова мразиш ТефиК, защо не го ликвидираш? Той е в ръцете ти.
19

АрКан се изправи и тръгна из биВшето Кметство.
- Знаеш ли защо, Козел? Ще ти КаЖа, защото си пра-ВослаВен християнин Като мен, защото си ВойниК и защото навремето доКаза, че мо>Ке да се Вярва на думата ти. Прав си, че мога да убия ТефиК, Когато поисКам, но с неговата смърт ще изчезне последният ни шанс да затворим Пътя на Коприната.
„Коприна ли?" - Козела помисли, че не е разбрал добре.
- КаКВо общо има няКаКВа си Коприна и твоята Война с албанците?
АрКан отиде до огромната географска Карта, заКа-чена зад гърба му.
- От Китай, Афганистан и Бирма тръгва Пътят на Коприната. Това датира от времето, Когато МарКо Поло изнесъл първите Копринени буби, сКрити в Кухия му бастун. Пътят върви през Иран, ИраК, Турция и през София влиза по три Канала - Сърбия, Албания, Косово - през Видин, Калотина и Кюстендил. Навремето по този път е вървяла търговията с Коприна, но днес това е пътят на оръЖието и дрогата.
Козела разбра всичКо или почти всичКо.
- ИсКаш да Ка>Кеш, че ТефиК Контролира Пътят на Коприната? - това беше полувъпрос, полуразсъ>Кдение на глас.
- Не, Козел, главният бос на фундаменталистите е Осама бин Ладен. Говори ли ти нещо тоВа име? - Козела Кимна утвърдително. - ТефиК е връзКата ме>Кду него и шип-търсКите банди. ТефиК е >Кив само защото чрез него се надявам да се добера до Бин Ладен и Веднъ>К завинаги да пресеКа пътя на оръЖието и дрогата от Кабул до Тирана.
- Тирана? - исКрено учуден, възКлиКна Козела. - Кон-флиКтът е туК в Косово, АрКан.
- Но иницииран, финансиран и благословен от вели-КоалбансКите шовинисти отвъд границата. Къде мислиш, че се Крият бандитите на АОК, Като видят дебелия? На
20

територията на същинсКа Албания са и базите им, и сКла-довете с оръЖия, и семействата им. ТуК налитат за Крат-Ки набези и бързат да си плюят на петите.
АрКан седя дълго пред прозореца, но там нямаше нищо за гледане. Погледът му беше обърнат навътре в него.
- Ела, Козел. Време е да хапнем, КаКВото дал Бог, после ще те заведа да видиш КаК се решава веКовна религиозна омраза.
***
Косово беше царство на призраци. Руйна пустиня, запустели полета, глутница озверели от глад Кучета и дЖа-мии. Имаше и църКви, разбира се, но минаретата се извисяваха над ВсичКо. Еднообразен хълмист и Каменист пей-заЖ, липса на истинсКи поминъК и беднотия... За това ли шибано Косово воюваше цял свят? И що за пирова победа щеше да получи онзи народ, Който забие завинаги националното си знаме над това ЖалКо село наречено Прищи-на? Но това беше нищо, бели Кахъри, сапунени мехури, в сравнение с това, Което видя на югославсКо-албансКата граница|Дори за хладнокръвен убиец, Видял ВсичКи уЖаси на подземния сВят, това беше непоносима гледКа. Първо го втрещи смрадта. От север на юг се двиЖеше оКаяна Колона от 10, 20, 30 хиляди души. Кой моЖеше да прецени освен ГКПП? Пътуват Кой с КаКвото има, но основната маса представляваше вървящи в предсмъртен унес мъЖе, Жени, деца, старци. НяКои носеха близКите ту на ръце, ту на гръб. Жегата беше повече от 30 градуса. Мараня трептеше В неподвижния Въздух и ниКъде, на Километри В диаметър, нямаше нито едно дърво, Което моЖеше да подслони със сянКата си няКой умиращ. Конвоираше ги сръбс-Ка полиция.
21

Навлечени 8 маскировъчните си Костюми, мъКнещи теЖКото си оръЖие, полицаите изглеждаха не по-малКо изтощени от Жегата, но затоВа и двойно озлобени.
На самото ГКПП беше още по-лошо. Сърбите събличаха КосоВарите, там отнемаха и ВсичКи пари и ВсяКаКВи доКументи за самоличност, паспорти, аКтоВе за раЖда-не, брачни сВидетелстба, нотариални аКтобе, сбаляха номерата на Коли и мотоциклети и зи захвърляха зад границата наистина Като призраци - без имена, без социален статус, без собственост. Един ден тези хора по ниКаКъв начин не моЖеха да доКаЖат, че са именно тези, за Които се представят, още по-малКо да претендират за Къщите си, нивите, добитъКа. Страшна гледКа, но гениално измислена от реЖима на МилошеВич.
- ВиЖдаш ли КаКво става, Козел? - попита АрКан. -Утре, Когато демократичните убийци на НАТО стъпят 6 Косово да търсят шиптъри, ще ми намерят хуя, генера-ле! Тогава в лично писмо ще попитам Клинтън защо не иде да ебе подчинените си в АрКанзас, а се е заел да рине лайна в Сърбия.

- Аз дойдох с готов избор, АрКан. Войводата поКлати КлаВа.
- ТуК ти не ни трябваш. Ние знаем КаК да браним ис-Конната сръбсКа родина. Но аКо си православен християнин и мразиш американците, КаКто твърдиш, моЖеш ис-тинсКи да помогнеш на своите братя сърби.
- Главата на ТефиК? - ВъзКлиКна Козела.
- Не. ТефиК е моя гриЖа. Ще се погриЖа и за парите на синовете ти. АКо работиш за мен, те ще бъдат твои, аКо не - ще влязат в Касата на „тигрите". Разбра ли ме?
Козела Кимна.
- КаКво очаКваш от мен, АрКан?
- Върни се в България, брат. Върни се, събери твоя отбор убийци и взриви Пътя на Коприната. - АрКан слоЖи ръКа на рамото му. - А аКо един ден се добереш до Осама бин Ладен и го сКъсиш с една глава, за Сърбия ще бъдеш национален герой не по-малъК от Кралете Лазар, Милан... дори от Крали МарКо ще бъдеш по-велиК, Козел.

***

23
Свечеряваше се. СКоро щяха да завият сирените и НАТО да Връхлети със супер самолетите си над изпепелено Косово, но АрКан и „тигрите" му не даваха вид, че предстоящите бомбардировки ги безпоКоят, още по-малКо се готвеха да се сКрият в бомбоубеЖища, КаКвито туК нямаше.
- Защо ме заведе на границата? - глухо попита Козела.
- За да видиш ЖестоКата истина и да си направиш избора.
22

Трета глава
Когато Козела наблиЖи предградията на Белград, забиха сирените и небето пламна Като елха със стотици едновременно горящи бенгалски огньове. ПоКолеба се да чаКа отбоя, а той щеше да бъде обявен най-рано на раз-съмване.|ТТосле реши, че таКива Като него ниКога не умират от нелепа случайност и продълЖи. Преди два дни остави града теЖКо наранен от бомбите, сега го завари в разруха. Много от булевардите и улиците бяха станали непроходими от руините. НяКои от най-представителните сгради пушеха тоКу-що загасени, други пламваха пред очите му, но хората бяха по мостовете и роККонцерти-те не спират. „Тия идиоти безмислено озверяват един добър, весел и горд народ!" - мислеше, промъКвайКи се на зиг-заг Към вилата на ТефиК.
Посрещна го тъмнина и тишина. Имаше нещо тревоЖ-но във въздуха, или нюхът му на ченге го лъЖеше. Козела обиКоли вилата, КарайКи бавно и без фарове. Охраната я нямаше. Нещо наистина се беше случило туК и аКо не беше Габи, щеше да обърне Колата и с пълна газ да надуе Към м.аКедонсКата граница. ГабШ^шела втъКна пистолета в Колана, с автомата в ръце слезе от беемвето и притича до входа. Остана десетина сеКунди, заслушан за подозрителни шумове. Цареше пълна тишина. Притича до Къщата и спря пред затворената врата. Отново ниКаКъв шум, освен далечния тътен на бомбардировките. Натисна бравата - вратата се отвори леКо, мазно, но той знаеше КаК
24

ТефиК поддърЖа вилата си, а и неведнъж беше отварял тази врата. Обходи партерния етаЖ. Нямаше ниКой. Обходи спалните, но отКри само спящата Габи. Разтърси я, но не успя да я събуди. Запали нощната лампа и намери белеЖКа от ТефиК: „Упоена е. Не я буди до утре на обяд. Т."
Козела зави Габриела и слезе в хола. Имаше нуЖда от нещо за пиене. Нещо силно Като градус и много Като Количество. Барът беше непокътнат, КаКто всичКо останало в Къщата. Козела наля във водна чаша водКа, отвори бутилКа минерална вода, седна на масата пред телевизора и намери писмото.
„Трябва да замина, Козел. Незабавно! В Сърбия стана твърде нездравословно за мен, Което значи и за семейството ми. Трябва да ме разбереш, приятелю. И още нещо се опитай да проумееш. Когато турчин те нарече приятел, той всъщност произнася Клетва за вярност и на него моЖеш да разчиташ Като на роден брат. Това е. Габи направи за моите момчета повече, отКолКото най-сКъ-по платените леКари на Германия и Швейцария. Обичаме я Като дъщеря и сестра, затова не исКах да се разделяме с нея. Приспах я с хеКсадорм. Безопасно и безвредно. Утре, Като се събуди, ще бъде свеЖа Като майсКа роза. Не мога да ти КаЖа Къде отивам. Ти направи своя избор и това е твое право. КаКто АрКан има шпиони сред моите хора, таКа и аз имам очи и уши при него. Сбогом, брат, и забрави Пътя на Коприната! Т."
Тази нощ Козела се напи до безпаметност. Пи Като сКот, диво, алчно, отчаяно^И не топ Габи, а тя едва го събуди по обяд на другия ден.
Главата му се цепеше от болКа, гадеше му се, КраКа-та му трепереха. Козела се наведе над умивалника и с два пръста бръКна в устата си до мъЖеца. Започна да повръща чиста водКа и продълЖи да го прави, доКато стомахът му не изхвърли стомашен соК. Седя под душа, дълго правейКи таКа наречената финландска супа - редувайки
25

Вряла и студена Вода. Обръсна се, облече хавлията и се Върна В хола.
- Приготви си багаЖа - сухо Каза той. - След един час тръгваме.
- Къде?
- В Гърция през МаКедония... После ще Видим. Габи, наистина свеЖа Като роза, се изправи и застана срещу него.
- Лошо ли ти е?
- Напих се... Нищо ми няма... освен махмурлук, разбира се.
Габи се притисна до него, разтвори хавлията и се впи Като пиявица в него.
- Къде беше, Иване?
Това име го подразни, но го дразнеше и тялото й и започна да чувства КаК соКовете се спусКат Към слабините му.
- Ще ти КаЖа по пътя... - БръКна меЖду КраКата й, отмести биКините й и притисна с пръст Клитора й. - Не ми се навирай, Габи.
- Защо не - заКачливо попита тя. - Едба ли ще ми се случи нещо, Което не исКам.
Козела я съблече припряно, вдигна КраКата й, но преди да й го вКара, чу:
- Прочетох писмото.
- И аз - раздразнено Каза той. - Или се еби, или върви на майната си!
Минаха без проблеми от Сърбия в МаКедония, щяха да се доберат и до Солун, но оттам нататъК безгрижното пътуване щеше да приКлючи.
26

- Козела безпоКои АрКан.
- Къде си? - попита войводата.
- ПриблиЖавам СКопие, но ще го подмина. Ще отседна в Битоля.
Утре продължавам за Солун.
- Добре, Козел. Намери мотел „Кетерини". Там ще те намерят моите хора. Има ли нещо друго?
- ТефиК изчезна... Остави ми прощално писмо, но не и адрес.
- Не се тревоЖи за тоя фес. Преди час е пристигнал В Тирана.
Знам всичКо за него.
- Не знаеш обаче КаК завършва писмото му. АрКан се засмя в слушалката.
- Това наистина не знам. И КаК, по дяволите, завърш-Ва шибаното му писмо?
- Последните му думи са: „Забрави пътя на Коприната!"
АрКан мълча дълго.
- ИсКаш да КаЖеш, че сред „тигрите" има предател?
- Нищо подобно не Казвам. Цитирах ти последните думи от писмото на ТефиК. Ще чаКам в „Катерини".
***
•-Ч- *"
'" - Защо си толКова груб с мен, Иване - Габи беше мълчала повече от час, Въртеше радиото, но ниКаКва музиКа не и изглеждаше достатъчно добра. Тези разходКи по сКа-лата бяха твърде сериозно изпитание за опънатите му нерви, но въпреКи това се въздърЖа от избухване.
Бяха заобиколили СКопие по околовръстното шосе и сега пътуваха на юг със сто и петдесет Километра в час. Козела се присегна, изКлючи радиото и Каза:
27

- Защо груб, по-сКоро перверзен. Нали исКаш точно това?
Габи помълча малКо преди да КаЖе:
- Не бих имала нищо напротив да ме целунеш, да ме погалиш...
Погледна я. Приличаше на малКо дете, готова да реб-не, но това не само, че не го трогна, напротив фалшиво невинният й, КурвенсКо-деВстВен Вид го Вбеси още повече.
- Кой от синовете ми беше по-неЖен с теб, светицо? Габи заплаКа тихо, без глас, а Като че ли и без Желание да спеКулира с настроението си.
- Те са мъртви...
- Знам - изКрещя Козела. - По-мъртВи не могат да бъдат.
Отново пътуваха дълго и мълчаливо.
- Защо спиш с мен, щом ме презираш - промълви Габи.
- Защото нямам друга Жена под ръКа - поуспоКоен Каза той. - И защото съм мъЖ, по дяволите. МоЖе би си го забелязала.
ИззВъня мобифонът. ОчаКВаше да чуе ТефиК или Ар-Кан, но сух и сВиКнал да Командва глас попита:
- Къде си Козел?
- Далеч от Костеливата ти ръКа, ХаКел.
- Не съм много сигурен, Колега. Питам те сериозно - Къде си?
- А ти?
- Не съм сбиКнал да ми задават въпроси, Козел.
- Нито аз, майор... аКо не са те повишили в последните месеци.
- И ВъпреКи че не обичаш Въпросите, ще трябва да отговориш на полКобниК ХаКел Къде си.
- Честито ХаКел! Навремето и аз се радвах на на-шивКите, детсКа болест. Минаба Като диарията, а Кол-Кото до Въпроса ти... погребвам моите момчета убити от Вашия Клоун ДЖон Алберти.
28

- И ти не му остана длъЖен, Козел. Къде го зарови. ДлъЖен съм да посоча гроба на семейството му.
- НиКъде, полКовниК. Аз не съм гробар. Напълних гъза му с динамит и го оставих 8 ръцете на педерастКия бог.
- МръсниК! ДЖон не беше педераст.
- МоЖе би, светецо, но на английсКи не знам друга дума за тия, дето се ебат в гъза... МоЖе би гей. Да, ХаКел, ДЖон Алберти беше гей. Сега доволен ли си?
ХаКел размени няКолКо думи на немсКи. Явно не беше сам, но на Козела му беше все едно Къде е, още по-малКо с Кого. Със сигурност знаеше, че аКо се срещнат няКой ден, един от двамата ще е мъртъв. Щеше да направи ВсичКо необходимо да не е той.
- Козел, аз съм 6 Атина. Утре сутринта ще тръгна за Солун. КаЖи ми Къде и Кога ще се срещнем?
- Ти си луд, ХаКел. Аз съм 6 Казахстан и пътувам за Алма Ата.
- Ти си посредствен лъЖец, Козел. В момента пътуваш през МаКедония за Гърция. АКо ми отКаЖеш среща, ще пратя десетина цигулари по петите ти.
Козела се сети отКъде моЖе да стигне таКава информация до ЦРУ. ТефиК участваше в КосоВсКата Война на страната на АмериКа, а прехвалените им слуЖби все още не бяха отКрили тесните му връзКи с Осама бин Ла-ден...
Него, Козела, го бяха изтъргуВали, време беше и той да извади Коза от ръКава си.
- Не ти, аз ще те намеря в Солун, но само при едно условие!
- Да чуя, господин еКсгенерал. АКо не си преКалено нахален, моЖе и да се споразумеем.
- ИсКам мобилния телефон на ТефиК и срещата трябва да стане извън Солун! Излишно е да ти Казвам, че аКо мъКнеш опашКа, няма да се поябя.
- ВсичКо ми е ясно, профи. Пишеш ли?
29

- Да. - Козела записа номера на ТефиК и Каза. - Край Солун има едно селце АспроВалта. Нерон ВълКа поддър-Жаше един бардаК на име „АКилина". Срещата ни е утре 6 16 часа. Аз ще заКъснея с половин час по причини известни за Висококвалифициран полКобниК Като теб!
И преКъсна линията.
ПродълЖиха да пътуват мълчаливо, но този път Габриела се страхуваше да пусне радиото.
- Защо не намериш няКаКва музиКа? - предлоЖи Козела, знаейКи, че тоВа е Желанието й.
Габи не чаКа подКана и отнобо тръгна да броди по сКа-лата. Намери няКаКВа песен на „Куин".
- Фреди МерКюри... Да го оставя ли?
-Да.
Беше му абсолютно все едно КаКво ще слуша, щом тишината така или иначе ще бъде нарушена.
- Да не би да си решил да бъдеш мил с мен?
Козела я придърпа към себе си, целуна я по Косата и бръКна в пазВата й. Обичаше големите й Като болтове зърна. И сега те мигновено набъбнаха под пръстите му.
- Не съм толкова груб, КолКото изглеЖдам. Само съм страшно изнервен.
- Зная - тихо Каза Габи, плъзгайКи ръКа по чатала му. - ИсКаш ли...
- Не сега. Ще Катастрофираме. А иначе исКам, разбира се.
Габи се сгуши на рамото му и не мръдна до предградията на Битоля.

мачКат още под душа, прехвърлиха се на леглото и се любиха до пълна забрава и изтощение. Когато се обличаха, за да слязат в ресторантчето, Козела набра номера на ТефиК, но отсреща чу:
- ОчаКвах да се обадиш, Козел.
- ТаКа ли? Тогава защо не остави този номер в писмото?
ТефиК се засмя дружелюбно.
- Тогава още нямах този номер, приятел.
- ЦРУ ли ти го даде?
- ХаКел... Което е същото. Мълчаха няКолКо тягостни сеКунди.
- Ти ме изтъргува, ТефиК. Това едва ли моЖе да се нарече приятелство.
- Грешиш, Козел. Спасих те от преследване... По следите ти щеше да хуКне цяла шайКа агенти... Получих честната дума на полКовниК ХаКел, че ще се срещнете само двамата.
Отново мълчание.
- Знае ли ХаКел, че бях на среща с АрКан?
- АКо знае, не е от мен. Имаш честната ми дума. Време беше Козела да играе асото си.
- Добре, ТефиК, приятелю. АКо се оКаЖе, че срещата ми с АрКан е останала дисКретна, ХаКел няма да научи, че ти си дясната ръКа на америКансКия Враг номер едно Оса-ма бин Ладен.

31
Настаниха се в няКаКъв частен хотел, нов, чист и най-ваЖното с баня и тоалетна Към стаята. Започнаха да се
30

***

Четвърта глава
Козела изчаКа хората на АрКан в мотел „Катерини". Появиха се полугрохнал старец с очила Като лупи и един от „тигрите". Стрелецът измъКна един пентаКон от оръфаната си чанта, направи снимКи на Габи и него, поисКа тъмно помещение - намериха му. Половин час по-Късно извади дамсКи сешоар и след още половин те се бяха снабдили с австрийски паспорти, шофьорсКи КниЖКи и травел чеКове - по-истинсКи от истинсКите. АрКан беше удър->Кал на думата си. Козела поКани гостите си на обяд, даде 300 долара на стареца и 100 на „тигъра" и в два следобед се разделиха.
- Сега сме семейство - весело Каза Габи. - господин и госпоЖа Ханс и Габриела ОКс.
- Да, бе - промърмори Козела. - СъщинсКи Бони и Клайд... Имам още една работа, Габи. Шибана работа, но трябба да я сВърша.1АКо не се върна до шест часа довечера, палиш Колата и поемаш за България. НяКъде по пътя изхвърли автомата. В ниКаКъв случай не бива да бъде 8 Колата, Когато стигнеш границата.
Габи зяпна уЖасена.
- КаКВо значи, аКо не се Върна до шест часа? Къде ще бъдеш?
- При синовете си - Козела се засмя Весело. - Не бой се, момиче. СВиКнал съм да си пазя задниКа. За всеКи случай в атешеКейса има оКоло четиристотин хиляди долара. Ще ти стигнат на пърбо Време.
32

Маскарадите на ЛеВсКи? ПолКоВниК ХаКел нямаше представа Кой е ДяКона, а още по-малКо беше чувал за прийомите му. „С неговата свещена Кама ще ви заКоля!" -мислеше Козела, доКато сКиташе из солунската чаршия. Купи черни обувКи и черни панталони втора употреба и потърси магазин за църКовни одеЖди. Имаше таКъв в про-тивополоЖния Край на града. Нае таКси и Купи КалимавКа и расо... Беше три без десетГвсе още имаше време. Голям проблем се оКаза брадата, но в замяна на това имаше вся-КаКви перуКи и Като дълЖина, и Като цвят. Избра Къса черна перуКа, Купи ноЖица и лепило, нае хотел, предплати го за нощта и отиде да се дегизира. Оряза перуКата, залепи я, нахлупи КалимаВКата, облече черните одеЖди и се огледа. Беше заприличал на един от стотиците православни свещеници, Които моЖеха да се видят на тълпи из гръцКи-те улици. Отново спря таКси и поисКа да го заКарат на интезапен пазар. Трябваше му магаре, младо и пъргаво... останалото беше В ръцете на Бога. Нямаше ниКаКъв проблем да Купи и сто магарета, аКо му трябваха, но той избра едно сиво, на вид младо, яхна го още на пазара и тръгна за АспроВалта.
Беше три и двадесет, Когато видя селото, долу на брега на морето. Извади зигзауера, нави заглушителя, вКа-ра патрон В цевта и продълЖи. На стотина метра по-на-долу видя първата засада. НяКаКъв самодеец имитираше, че Копае В пясъКа с бел, лопата, Която се ползваше само за почва. Козела го застреля в сърцето, сКочи от магарето, пребърКа го и намери автоматичен стечКин, замъКна трупа в храстите и на бегом яхна магарето и продълЖи. Не беше изминал и петдесет метра, Когато сцената се повтори от другата страна на шосето. ПриКрит зад една дюна, другият Килър разглеждаше порнографско спи-
33
3. Кървавият път на Коприната

сание. Беше рано. По думите на полКовниКа Жертвата им трябваше да се появи след оКоло час. Козела го застреля в главата, пребърКа го, отново отКри стечКин, замъКна го зад дюната и продълЖи Към „АКилина", прословутия бар-даК на Нерон ВълКа.
ХаКел обядваше с една ръКа, с другата дърЖеше вес-тниК. Усети го едва Когато стовари Картечните пистолети на масата.
- Нося ти подаръци, ХаКел! - злобно Каза Козела, ся-дайКи срещу него.
- ВиЖдам...
- Не - Козела измъКна зигзауера изпод расото. - Стани бавно с ръце на врата... ТаКа стой! Едно рязКо двиЖе-ние и ще ти е за последно. - Препипа го, измъКна Колт 44, пъхна го в дЖоба си и отлепи брадата. - КаКво ядеш, пол-КовниК. Нямам нищо против да споделя менюто на твоя сметКа.
Козела свали расото, уви двата стечниКа в него, сло-Жи ги на един от празните столове и запали цигара.
- Защо увеличаваш Жертвите ми, ХаКел. Или си въобразяваше, че малКо нещастници ми теЖат на християнската съвест?
ХаКел остави храната, допи бирата си и запали цигара.
- Върни ми пистолета! Веднага! Козела се развесели исКрено.
- Няма да ти го върна! НиКога! Отдавна мечтая за машинКа Като твоята.
- Пистолетът ми се води по досие, Козел. Или ще посмееш да разоръЖиш полКовниК от ЦРУ?
- ТоКу-що го направих! - Козела помаха на Келнера. -КаКво има в менюто, ХаКел. И по-бързо мисли, аКо обичаш.
- Каварма.
- Каварма и водКа - заповяда на гарсона и се взря в почервенелия от бяс ХаКел. - Нали ти Казах да дойдеш сам!
- Офицер от моя ранг е длъЖен да ползва охрана!

- Не ме лъЖи, ХаКел. Тия не бяха американци.
- Прав си. Ти уби двама албанци от АОК. БлизКи сътрудници на Хашим Тачи. АКо Змията разбере Кой ги е пратил при Аллаха, ще ти се види тесен БалКансКият полуостров.
Козела се изсмя в очите му.
- Да не си се обрязал, полКовниК?
- Все още не, но ти ще минеш през сюнетчията със
сигурност.
- Кой знае, Колега. През КратКия си бурен Живот съм обърКал доста прогнози. Защо поисКа тази среща?
Келнерът му донесе водКата и с ЖестиКулации му обясни, че ще трябва да чаКа за Кавармата.
- Не се ли сещаш?
- Не. - Козела отпи дълга злътКа и я затисна с минерална вода.
- ДълЖиш четиристотин и двадесет хиляди долара
на америКансКите данъкоплатци!
- Аз не дълЖа нито цент. ДълЖат синовете ми, но са мъртви, КаКто знаеш. Един наемниК на същите тези аме-риКансКи данъкоплатци ги уби.
ХаКел се намести на стола и видимо възвърнал вътрешното си равновесие, Каза:
- Козел, не се прави на луд. Парите са у теб. Върни ми Колта и дай да поговорим Като мъЖе... Като офицери, Козел, тогава моЖе би ще забравя Кой уби албанците пред Аспровалта.
Козела се надвеси над масата.
- Парите не са у мен. Не ги намерих. Момчетата не успяха да ми КаЖат Къде са ги сКрили. Колта няма да ти го върна, а КолКото до албанците - неКа теЖат на твоята съвест. Дреме ми точно на Кура КаКВо ще КаЖеш на оня нарКотрафиКант Хашим Тачи - Змията!
ХаКел мълча дълго.
. - Не остана здравословно място за тебе, Козел... Където и да се завреш, рано или Късно ще те намеря.
35

Келнерът донесе КаВармата и Козела се нахвърли ла-Комо на изключително ВКусната гозба. Не проговори, до-Като не омете чинията, маКар че не отКъсВаше поглед от бибшия германец, Който работеше Като наемно Куче за америКансКите си господари.
- ВКусно... БраВо, ХаКел, имаш ВКус... А КолКото до тоба Къде ще се сКрия... Интересен Въпрос? Къде се сКри-ха нацистКите Военнопрестъпници след Войната?
ХаКел почервеня отново.
- Ще те убия, Козел! - тихо, но злобно Каза той.
- МоЖе би ще ме удушиш с голи ръце? Не ставай смешен, германецо. Ти не знам защо поисКа тази среща, но аз знам защо дойдох. ИсКаш ли да чуеш?
- Целият съм слух.
- Дойдох да ти тегля една майна и да те пратя по дяволите. ВеднъЖ завинаги! Не ме търси побече под ниКа-КъВ претеКст, слуга АллахоВ. МоЖеш да КаЖеш на сбоите генерали, че Като Водят Война на страната на АОК, съз-даВат по-страшна мафия от социалистическата..
Козела стана и Взе пистолетите.
- Сбогом, ХаКел. Благодаря за обяда! - И тръгна Към шосето.
- Козел! - стигна го гласът на ЦРУ-полКоВниКа. - Ще се срещнем по Пътя на Коприната.
Замръзна на място. ТефиК беше най-банален неблаго-дарниК и предател.
- ВъзмоЖно е, ХаКел. Обаче само аКо ТефиК бей доВе-де сбоя истинсКи господар Осама бин Ладен. Това е донос, полКоВниК, а сега сбогом наистина.

Стори му се изключително възбуждаща. |С боди и мини пола, Вдигнала босите си КраКа на другия стол, тя предс-табляВаше булеВардния образ на изкушението. ДВе минути по-Късно я ебеше диво, яростно, Като за последно.
- Този път ме Желаеше исКрено, нали? - попита тя Вече под душа.
- Да - изръмЖа Козела, наведе я, наКара я да се хване за батерията на душа и й го заби анално.
В осем часа тръгнаха за Турция. Беше сигурен, че ХаКел е блоКирал българо-гръцКата граница.

37
Козела спря таКси. В Солун го смени и В шест часа беше 6 Катерини. Завари Габи да пие уисКи в ресторанта.
36

Пета глава
НяКъде оКоло Румели хисар Козела Влезе 8 обсег и за-набира телефонни номера. От девет Влезе ВъВ ВръзКа с шест. По-добре от нищо.
- АрсоВ, знаеш ли Кой ти се оба>Кда?
- Мислех, че отдавна са те изяли червеите - изумен, отговори есКадрониста. - Поне тоВа е версията.
- Прибързана... Не ми споменавай името. След три дни, точно 6 този час, ще се срещнем 8 Каубойската Кръчма на Йотов в Лесидрен.
- Това заповед ли е? - попита Арсов.
- Да, и за неизпълнението й се полага само едно на-Казание...
Козела затвори апарата.
- Кой беше този? - попита Габи.
- Вуйчо ми - разсеяно отговори Козела, навлизайки 8 това чудовище, Което ту наричаха Истанбул, ту Константинопол.
- Вачев, шефът ти се обаЖда... поне бившият.
- Чух, че си възкръснал. Знам часа и деня на яВКата.
- АрсоВ?
-Да.
- ИсКам да намериш Д>Корд>Ко, Босъна и Трифон! Ще се справиш ли?
-Да.
- Знаеш ли нещо за бившите ми заместници?
- АКо говориш за ИВан Песа, Кольо Ангела и Махмурлията, ПроданоВ ги дърЖи четвърти месец под Ключ, на-дявайКи се чрез тях да се доКопа до тебе.
38

Козела се замисли.
- Нали минавам за мъртъв?
- Не и за Проданов. Той е печено ченге, а таКива Като него не Вярват на слухове.
Козела реши да не се роби побече.
- Добре, ще се срещнем В Лесидрен.
- КаКВо е Лесидрен? - попита Габи.
- Един от БалеарсКите острови - отговори разсеяно Козела, мислейКи за стария си Колега генерал Продан ПроданоВ/Влизаше В Истанбул и безумното двиЖение на този сВръ!хполис го притисна отвсякъде.
- Продане - Каза министърът на вътрешните работи Богомил Бонев, - трябва да те Видя веднага.
- След дбе минути съм при тебе, шефе.
ПроданоВ затегна Вратовръзката си, облече саКото, Взе докладите, Които и без това трябваше да доКладВа на министъра, Качи се на асансьора и слезе на първия етаЖ.
СеКретарКата вдигна поглед от няКаКъв доКумент, усмихна му се слуЖебно и Каза:
- Заповядайте, генерале, министърът Ви чаКа. ТзаВари големия началник да се разхоЖда по риза и с лула В устата си из Кабинета.
- Седни, Проди, исКаш ли нещо за пиене?
- Не, шефе, поел съм си дозата отроВа.
- ТогаВа да те почерпя с един студен душ.
БонеВ отиде до бюрото си, Взе лист хартия, видимо фаКс, и внимателно го разгърна пред него.
ЦРУ предупреждаваше българското МВР, че генерал ИВан МилетиеВ ЖароВ, известен Като Козела, е прониКнал или се готви да прониКне на територията на страната. В
39

подбрания фаКс се добавяше, че идВа от Белград, че е бил В Прищина и че е бил В близКи отношения с Войводата ЖелКо Разнятович - АрКан. Следваше цяла страница предполоЖе-ния във Връзва с евентуалните му задачи в България, но нито едно от тях не се стори правдоподобно на Проданов.
- КаКво ще КаЖеш? - попита министърът. Проданов разКопча горното Копче на ризата и разх-лаби Вратовръзката си.
- НиКога не съм Вярвал В смъртта му. Козела е Костелив орех.
- И смяташ, че се е хванал на хорото на АрКан?
- Не, шефе. Той е солист. АрКан има Кауза, за Козела това понятие е дума без съдържание. Министърът седна срещу него.
- Разпоредих троен Контрол на границите. ОчаКвам от тебе да се заемеш с издирването му.
- Границите са празна работа, шефе. Козела е професионалист и ще влезе 8 страната по няКаКъв негов начин. АКо не е туКа вече. СпоКойно моЖеш да отмениш военното полоЖение на ГКПП-тата. А иначе от този момент започвам да го търся.
***
Проданов излезе от министерството и тръгна пеш. Главата му пушеше. Козела! Знаеше с интуицията си, че този призраК ще се появи отново. Каза на шофьора да го следва и тръгна Към „РусКи паметниК", отКъдето до вилата щеше да ползва Колата.
Запали цигара и опита да събере мислите си.
- Господине! - Възрастен мъЖ се изпречи на пътя му. - Днес е тридесет и първи май, световен ден за борба с тютюнопушенето.
40

„Що не си ебеш путКата майчина!" - помисли стреснатият Проданов, но на глас Каза:
- Не съобразих, господине, прав сте.
Хвърли цигарата, настъпи я и продълЖи. След двайсет метра запали друга, тури ръце на задниКа си и започна да си пробива път в тълпата. Беше пет часът и целият град се беше изсипал на улицата.
- КаКво се е случило, Проди? ИзглеЖдаш уЖасно?
- Нищо особено. Уморен съм - отговори неохотно генералът, доКато сменяше Костюма с Вечния си анцунг.
Този^ртговор не задоволи Поли, напротив усили пани-Ката.1>еше Живяла достатъчно дълго с него, за да го разчита КаКто стар свещениК Светото писание.
- Не ме лъЖи, моля те. Нещо за момчетата? Проданов избухна.
- Стига, Поли. Знаеш, че доКато не заловя оня хищ-ниК баща им, нищо не мога да науча за синовете ти. Поли седна срещу него.
- Кога ще го заловиш, Продане? ДълЖиш ми го!
- СКоро - тихо отговори той. - Козела се готви да Влезе в страната, аКо вече не го е направил.
***
- Къде си, генерале?
- В хотел „ТаКсим", В Истанбул, войводо. Радвам се
да те чуя.
АрКан се изсмя дрезгаво.
41

- Дано е таКа, Козел. Имам да ти Казвам ВаЖни неща. ГотоВ ли си да слушаш?
- Да. И да слушам, и да отговарям. Казвай!
- Първо, 6 Асунсион търсят синовете ти за убийството на няКой си Гузман. Мафиот, но нар!<обарон и тясно свързан с полицията. АКо случайно попаднеш в Парагвай, не Казвай чий баща си.
- Ясно. - Козела запали цигара и седна на леглото. -Друго?
- Излъга ме за парите на синовете ти. АКо ги бях намерил, щях да ги утроя за един месец и ти щеше да получиш половината.
- Не съм те излъгал, АрКан. МоЖех нищо да не споменавам за откраднатите долари. Тогава обаче не знаех Къде са.
- Сега знаеш ли? - попита войводата.
- Деветдесет на сто. СКрити са в родното ми село. Мисля, че знам точно Къде. АКо ги намеря, ще ти се обадя. Утре до обяд ще претърся Къщата. АКо трябва ще я срина, но ще ги намеря.
- Не - АрКан звучеше остро по войводсКи. - Не - утре. Вашата полиция е блоКирала границата, преговаря с турците да им сътрудничат при залавянето ти.
Козела изтръпна.
- КаК се добираш до подобни сведения, АрКан?
- Хванах шпионина на ТефиК. ДълЖа ти благодарност, Козел, а аз не обичам да бъда длъЖниК. ПогриЖих се за из-мъКВането ти от Турция. Утре, точно 6 полунощ, ще Кацне транспортен самолет „Антей" 6 местността Кая, плато над Трабзон. Бъди там. Машината е русКа. Ще ви остави с Кола на няКаКВо си летище, ааа... Твърдица... няКъ-де Край морето. Не го намирам на Картите си.
- Аз знам Къде е - Каза Козела. - НяКаКва парола?
- Не. Руснаците знаят номера на Колата и данните на новите Ви паспорти. Това е. Обади се от България...
42

- АрКан?
- КаЖи.
- Шпионинът на ТефиК не бива да се измъКва Жив. АрКан се изсмя весело.
- Бъди споКоен, генерале. Сварих го на супа. С ориз и дЖодЖен. Много уваЖавам тази подправка. И последно, Козел, Осама бин Ладен е в Либия.
Линията преКъсна.
Загледан в луната, Продан леЖеше по гръб и се бореше с Желанието си да излезе от спалнята и да запали цигара. НатъпКана с приспивателни, Поли спеше тихо до него, заемайКи две трети от широКата им иначе спалня.
НавиКът надделя. Проданов напъха КраК в чехлите, наметна халата, преКоси хола, излезе и се отпусна теЖ-Ко В един от шезлонгите на прекрасната си, обширна тераса. Пееха щурци, чуваше се ЖабешКи Концерт там долу Край реКата. Беше преКрасна тъмна нощ за този, Който имаше очи да я види, а Проданов имаше преКалено много гриЖи, за да се наслаждава на природата. Запали цигара и отноВо потъна В тревожните си мисли. Преди три месеца Интерпол изпрати сведение, че момчетата на Поли и Козела са мъртви. Във фаКса се посочваше дори мястото, Където баща им ги е погребал, след Като ликвидирал по най-ВарварсКи начин убийците им. Не събра сили да й го КаЖе и вече четвърти месец Живееше в лъЖа. Тази страшна тайна го убиваше бавно. Не моЖеше да гледа очите на Поли, да виЖда мъЖдуКащата им на-деЖда, да чува плахите й въпроси: „Има ли няКаКВо избес-тие от момчетата?".
43

Не, да му еба майКата, и няма да има, доКато не спи-пам оня КръвоЖаден тигър Козела... Козела? КаК щеше да Влезе В страната и с чия помощ? Щом сведението идва от ЦРУ, най-вероятно се е бързал със сръбсКите чети, с Които и без това го свързва старо сътрудничество от времето на босненската Война и югоембаргото. А това значи и с руснаците, и таКа защитата му ставаше тройна. Труден Враг, умен, истинсКи професионалист и напълно безмилостен. И въпреКи това отКъде щеше да влезе в България? Безмислено беше да го чаКат по ГКПП-тата, маКар че не исКаше да опонира на министъра, още по-малКо беше по силите му да отмени заповедта му. КаК, по дяволите, щеше да постъпи Козела? Проданов запали втора цигара и потъна в мисли. Опитваше се да Влезе в КоЖата на врага си, В нрава му, в маниерите му на действие.
Проданов дочаКа изгрева в шезлонга. ПепелниКът беше пълен с фасове, но не беше намерил отговор на нито един от въпросите, Които го измъчваха.
МасКирани Като бойци на АОК, Командосите отвля-Коха ТефиК бей и семейството му. Качиха ги на една лод-Ка „Риба" с два двигателя мерКюри по триста и петдесет Коня и след дба часа акостираха В столицата на остров Корфу. Още доКато пътуваха бойците, а ТефиК Все още не знаеше в чий плен е, започнаха да се изреЖдат на Жена му.
Стиснал зъби, отправяйки горещи молитви Към Алла-ха, той се молеше да оцелее, за да изреЖе главите на тия сКотове. За своя Живот не се безпокоеше. Отдавна беше свиКнал да Живее на ръба на бръснача. Преди да аКусти-
44

рат, Командосите изхвърлиха синовете му В морето и об-лепиха устните им с полицейско тиКсо, но ТефиК въпреКи това успя да види КаК се удавиха момчетата. Луда, дребна ярост, наследена от Осман султан и спахиите му, го владееше. НюКет не даваше почти ниКаКви признаци на Живот, освен че от време на време простенваше през облепената си уста: „Аллах, дай ми време за мъст, после сам ще ти дам Живота си!"
На сушата отВляКоха Жена му няКъде, а него го хвърлиха В тъмница, стара, ВлаЖна и отчайваща, Като всичКи зандани, градени от предците му, управлявали Отоманската империя. „Аллах, дай ми време и сили, после лично ще изпия водата, с Която мият КраКата ти!"
Минаха дълги часове, преди вратата да се отбори и В Килията да нахлуят десетина Командоси с масКи. „Щом не исКат да запомня лицата им, значи все още имам няКа-Къв шанс!" - помисли той, прабейКи се на припаднал.
- Той се е насрал, бе! - Каза на английсКи шефът им. -ИзКъпете го, изчистете Килията и ме ВиКнете.
Бойците домъКнаха марКуч, пуснаха поЖарниКарсКа струя вода и започнаха да го хигиенизират, без да събличат Копринения му Костюм от фере и КроКодилсКите обув-Ки на Бата. Когато решиха, че са изпълнили заповедта на шефа си, слоЖиха го да седне на дървен стол и махнаха тиКсото от устата му.
- АКо гъКнеш, ще напъхам този автомат в гъза ти! -заКани се един от тях, размахвайки узито пред очите му.
„Щом исКат тишина, значи наблизо има няКой, от Който се страхуват!" - помисли ТефиК, доКато се опитваше да подсуши лицето си в реверите на саКото.
- Говори, ТефиК бей! - заповяда шефът. Той влезе без масКа, с цигара в устата и Кавалерийс-1<и стеК 6 ръцете.
- Не знам КаКво ви интересува - Каза турчинът и сам не позна гласа си.
45

- Говори! Аз ще отсея това, Което ме интересува от празните приКазКи.
- Защо удавихте синовете ми Като слепи Котета? Командосът въздъхна отегчено.
- Светът е пълен с инвалиди, бей! Защо да зацапва-ме природата излишно.
- Те бяха мои синове, сКот! - изКрещя беят. Командосът се изправи.
- Тази нагайКа съм взел за теб, лайно ислямсКо. ДръЖ си езиКа зад зъбите и отговаряй на въпросите, Които ти задавам.
ТефиК започна да идва на себе си. ОКованите в белезници КитКи и глезени го боляха у>Касно, но дишането му се беше възстановило и гарнираният му с ненавист Ку-ра>К обземаше личността му.
- Къде е >Кена ми, а? ДоКато не видя, че е >Кива, нищо няма да чуеш от мен.
Командосът замахна със стеКа или нагайКата, КаКто виКапл на този КамшиК в определени среди, и разцепи бузата му. Огън избухна в мозъКа му, но турчинът не мръдна, нито позволи болКата да сгърчи лицето му.
- Къде е Осама бин Ладен? - изКрещя офицерът или поне Командирът на бойците.
„Козел, да вриш вовеКи в Катрана на ада!" - помисли ТефиК и започна да му се изяснява ситуацията. Беше в аме-риКансКи ръце и нищо добро не го чаКаше.
- Срещал съм това име в пресата - глухо Каза той. -Доведете Жена ми, аКо исКате да продължим разговора.
Вместо НюКет, в Килията влезе полКовниК ХаКел. Да, вече нямаше съмнение, беше арестант на ЦРУ.
- Знаете ли Кой съм аз, ТефиК Андериман бей?
- ПолКовниК ХаКел от ЦРУ... - през зъби процеди турчинът. - Къде е Жена ми?
ХаКел седна срещу него и с най-добронамерения глас, на Който беше способен, промълви:
46

- Жена ви издъхна, бей.
Този път бол Ката го връхлетя, толКова внезапно и мощно, че цялата сила на волята му трябваше да не рухне под вихъра на сърдечната аритмия.
- Сигурен ли сте? - напълно преКършен попита ТефиК.
- За Жалост, да. След Като приКлючим разговора си, ще ви заведа да я видите. ТефиК въздъхна дълбоКо.
- КаКъв разговор моЖем да водим, полКовниК. Казах на вашите убийци за Осама бин Ладен. Знам единствено това, Което пише в пресата.
ХаКел запали цигара и заповяда да му свалят белезниците.
- ИсКате ли да погребете Жена си според вашите обичаи?
-Да.
- А Козела?
- О, да, полКовниК. Готов съм на всичКо, за да застана лице в лице с него. ХаКел се усмихна.
- Тогава да приКлючим със сделКата. Вие ще ми Ка-Жете Къде се намира Осама бин Ладен, аз ще ви позволя да се сбогувате с Жена си и ще ви сервирам Козела на теп-сия. Приемате ли?
ТефиК Андериман бей Кимна, но в знаК на съгласие.
Пътуваха от ТрабзонсКото плато Кая на север над Черно море. Летяха вече час и половина с транспортния самолет „Антей". Пилотираха двама руснаКа, други девет, въ-оръЖени до зъби, играеха Карти в салона. Залозите изглеЖ-да бяха големи, защото и страстите бяха пред експлозия.
47

49
Приближените на АрКан свалиха барЖата на самолета, натовариха беембето и без да погледнат доКументи-те им на запалени двигатели, отлетяха обратно. Цареше мрачна пиянсКа атмосфера - поне в салона. Дано и пилотите не надигаха толКова често бутилКите с водКа. Габи седна до прозореца, Козела бутна под КраКата й брезентовия си саК, в Който бяха и парите, и оръЖието му.
Пътуваха повече от половин час, Когато се обърна Към вбесените от Комара руснаци:
- Господа, мога ли да пуша?
- Пуши с гъза си, аКо исКаш - отговори няКой от тях и това беше всичКо за следващия един час.
В един момент самолетът рязКо, почти под прав ъгъл зави на запад и се понесе Към сушата, Която светеше ня-Къде долу в далечината.
- НаблиЖаВаме България... Твърдица по-точно - Каза Козела.
Габи Кимна.
- Ориентирам се. - После добави: - Страх ме е, Иване.
- От КаКВо? - опита се да я успоКои, но и той се стегна, чуВстВайКи с КоЖата си нарастващата агресия на тези пияни степни вълци.
- Не знам...
- Няма нищо страшно - самоуверено Каза той, мис-лейКи дали отсега да си приготви оръЖието. АКо беше под него, моЖеше да го направи, но то беше в КраКата на Габриела.
След още половин час започнаха да се спусКат, след четиридесет минути Кацнаха.
- ГотоВ си, генерале - Каза един русоляб руснаК с гел В Косата и обици на ушите. - Взимай багаЖа и тръгвай!
Лъхна го свеЖ въздух. Руснаците сваляха барЖа, за да изКарат Колата. Козела подаде ръКа на Габи, помогна й да се изправи, взе саКа и я поведе Към вратата, но Когато
48

застана срещу мастилената тъмнина на летището, Видя че не е спусната стълбата^С внезапно избухнало пред-чустбие се обърна да поисКа обяснение и политна 6 бездната. Последното, Което чу, беше отчаяният вопъл на Габи: „Помогни ми, ИВанее!" и дивият смях на пияните рус-
Ки свине.
Падна на бетона, но Веднага сКочи на КраКа. По-Късно щеше да мисли за Контузиите си. ДоКато намери саКа, доКато извади автомата, самолетът набра сКорост, издигна се и под безпомощния му обстрел направи заход и набра височина над морето.